31 mar 2007, 12:33

УТЕХА 

  Poesía
742 0 17

УТЕХА

 

 

 

Нали ме чака Господ Бог отгоре,

подготвям се, но мъчи ме въпрос:

възседнал своя дух, с кого да споря

дали съм домакин, или съм гост?

 

Душа без тяло? – Гола е душата…

А тялото какво е без душа!…

В стремежа си да бъда в двата свята,

от ни един не ща да се лиша.

 

Побърква ме единството магично

на триста отрицания накуп:

душата ми, – болезнено себична,

слугува на един подвижен труп?!…

 

Прегърнатите крайности прозират

мига, във който ще се разделят.

Звучи тъга и болка във ефира:

душата ще поеме своя път…

 

Какво остава долу? – Малък спомен

за къщата на моята душа:

подвижни гени, малко хромозоми,

с които после да се утеша.

 

Далечна е утехата… Далечна…

Дори за мен да плачат всички музи!…

Че, стъпил на пътеката си млечна,

правнукът ми ще суче пак илюзии…

 

Ванилин Гавраилов

 

 

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??