6 мая 2009 г., 10:35

Утре започвам и моето

776 0 0

Затвори ме в очите си от лед.

 И вече не видях небето – синьо.

Погледна ли на горе виждам сиво, облачно и мрачно.

 Но не вали.

Излъга ме да вляза във душата ти.

Направих го, потънах в мрака, паднах.

Тичах, изморих се и изгубих се.

Не видях звездите вече.

Те ме водеха по пътя.

Показа ми сърцето си - всичките хиляда части.

(Аз обичам да нареждам пъзели.)

Заиграх се и пропуснах времето, забързало край себе си.

Счупих си часовника и го изхвърлих.

Днес го завърших - сърцето ти.

Лягам си!

(Утре започвам да подреждам и моето.)

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мег Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...