Затвори ме в очите си от лед.
И вече не видях небето – синьо.
Погледна ли на горе виждам сиво, облачно и мрачно.
Но не вали.
Излъга ме да вляза във душата ти.
Направих го, потънах в мрака, паднах.
Тичах, изморих се и изгубих се.
Не видях звездите вече.
Те ме водеха по пътя.
Показа ми сърцето си - всичките хиляда части.
(Аз обичам да нареждам пъзели.)
Заиграх се и пропуснах времето, забързало край себе си. ...