6.05.2009 г., 10:35

Утре започвам и моето

772 0 0

Затвори ме в очите си от лед.

 И вече не видях небето – синьо.

Погледна ли на горе виждам сиво, облачно и мрачно.

 Но не вали.

Излъга ме да вляза във душата ти.

Направих го, потънах в мрака, паднах.

Тичах, изморих се и изгубих се.

Не видях звездите вече.

Те ме водеха по пътя.

Показа ми сърцето си - всичките хиляда части.

(Аз обичам да нареждам пъзели.)

Заиграх се и пропуснах времето, забързало край себе си.

Счупих си часовника и го изхвърлих.

Днес го завърших - сърцето ти.

Лягам си!

(Утре започвам да подреждам и моето.)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мег Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...