23 июл. 2013 г., 11:43

Утрешният ден

855 0 1

В очакване аз тръпна,

часовете трескаво броя.

Зная, утре ще те зърна

и от желание горя.

 

В очите ти, звездици,

да се огледам аз

и потънал в техните зеници,

над себе си да изгубя власт.

 

От  устните ти тъй вкусни

малинова свежест да събирам

и те бавно и изкусно

по мен да се разливат.

 

Чертите ти изящни

бавно с пръсти да обхождам

и страховете досегашни

в сърцето да пробождам.

 

В красивия ти лик

дълго тихо да се взирам

и през този кратък миг

нежността ти в шепи да събирам.

 

С косите ти прекрасни

като дете да си играя,

да ги докосвам страстно

и смело да мечтая.

 

Че след днес ще дойде утре

и ти пак ще бъдеш с мен,

и че за двама ни, отвътре

винаги ще го има утрешния ден.

 

 

 

                

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станчо Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....