Jul 23, 2013, 11:43 AM

Утрешният ден

  Poetry » Love
850 0 1

В очакване аз тръпна,

часовете трескаво броя.

Зная, утре ще те зърна

и от желание горя.

 

В очите ти, звездици,

да се огледам аз

и потънал в техните зеници,

над себе си да изгубя власт.

 

От  устните ти тъй вкусни

малинова свежест да събирам

и те бавно и изкусно

по мен да се разливат.

 

Чертите ти изящни

бавно с пръсти да обхождам

и страховете досегашни

в сърцето да пробождам.

 

В красивия ти лик

дълго тихо да се взирам

и през този кратък миг

нежността ти в шепи да събирам.

 

С косите ти прекрасни

като дете да си играя,

да ги докосвам страстно

и смело да мечтая.

 

Че след днес ще дойде утре

и ти пак ще бъдеш с мен,

и че за двама ни, отвътре

винаги ще го има утрешния ден.

 

 

 

                

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станчо Станчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...