14 нояб. 2009 г., 00:03

Утринен стих

896 0 2

„Утринен стих”

 

Сега е вече утрото далеч...

Когато то дойде -  не го усетих!

Отмина и остави нещо на света,

но бе далеч от мен... така далеч!

 

Разбрах, че утро пак ще има...

И тръгнах да намеря първите лъчи,

но губех пътя си – той не натам отива...

Изпусна ли го – пак ще отлети!

 

Посрещах нощите с надеждата за утре,

в мрака някой нещо ми шепти,

но този глас, за мен... така далечен...

Дали това не беше ти?

 

И пак зачаках тихо във нощта

гласът отново да разкаже

за тези мигове на самота,

които си заминаха...

 

... за да остане песента!

 

                                               5 февруари 2005 год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Горан Русинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...