„Утринен стих”
Сега е вече утрото далеч...
Когато то дойде - не го усетих!
Отмина и остави нещо на света,
но бе далеч от мен... така далеч!
Разбрах, че утро пак ще има...
И тръгнах да намеря първите лъчи,
но губех пътя си – той не натам отива...
Изпусна ли го – пак ще отлети!
Посрещах нощите с надеждата за утре,
в мрака някой нещо ми шепти,
но този глас, за мен... така далечен... ...