14 nov 2009, 0:03

Утринен стих

897 0 2

„Утринен стих”

 

Сега е вече утрото далеч...

Когато то дойде -  не го усетих!

Отмина и остави нещо на света,

но бе далеч от мен... така далеч!

 

Разбрах, че утро пак ще има...

И тръгнах да намеря първите лъчи,

но губех пътя си – той не натам отива...

Изпусна ли го – пак ще отлети!

 

Посрещах нощите с надеждата за утре,

в мрака някой нещо ми шепти,

но този глас, за мен... така далечен...

Дали това не беше ти?

 

И пак зачаках тихо във нощта

гласът отново да разкаже

за тези мигове на самота,

които си заминаха...

 

... за да остане песента!

 

                                               5 февруари 2005 год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Горан Русинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...