machin (Горан Русинов) machin (Горан Русинов)
1 26
Nov 14, 2009, 12:03 AM

Утринен стих

892 0 2

„Утринен стих”

 

Сега е вече утрото далеч...

Когато то дойде -  не го усетих!

Отмина и остави нещо на света,

но бе далеч от мен... така далеч!

 

Разбрах, че утро пак ще има...

И тръгнах да намеря първите лъчи,

но губех пътя си – той не натам отива...

Изпусна ли го – пак ще отлети!

 

Посрещах нощите с надеждата за утре,

в мрака някой нещо ми шепти,

но този глас, за мен... така далечен...

Дали това не беше ти?

 

И пак зачаках тихо във нощта

гласът отново да разкаже

за тези мигове на самота,

които си заминаха...

 

... за да остане песента!

 

                                               5 февруари 2005 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Горан Русинов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0