Денят разтърка сънени очи,
перчемчето си изгревно зализа,
протегна се със слънчеви лъчи
и бавничко по хребета заслиза.
Във облак се препъна и апчихна,
поляните окъпа в свежест росна,
на цветовете в чашките надникна
и ароматът им навред разпръсна.
Косите на дърветата разроши
с най-финия ветрец, на птиче смигна.
В гнездото сгъна то съня си снощен,
на клонка скокна, весело подсвирна.
Примрели от възхита сетивата,
отпиват утринната глътка чудо.
Усмивки крачат редом с красотата.
А мен ми е тъй слънчево, и хубаво...
© Жанет Велкова Все права защищены