25 апр. 2012 г., 11:58

Утринни сенки 

  Поэзия
533 0 0

Виж ме

точно когато слънцето сменя нощта...

Тогава съм друга,

обвита само с воал от разсъмване,

гледам към теб, но съм скрита във себе си -

почти неродена,

почти до побъркване

съм невинна

и топла,

стаена в покоя на утринни сенки

от всички най-твоя,

запазвам моменти от всяко събуждане

 

с теб.

Виж ме -

не искам да бъда на никого -

никаква. Ничия.

Непринадлежаща.

Но все пак до болка обичана.

Така неподвижно до тебе лежаща.

Обичаща

 

теб.

Виж ме -

не давай деня да ми вземе магията...

Скрий ме. Пусни ме.

Върни се, иди си...

познавам единствено само стихията,

разбъркваща всичко във мен,

 

рушаща на утринни сенки покоя...

недей да ме пускаш сега от ръцете си,

само миг е, когато от всички

от всичко

за теб съм най твоя.

 

 

 

 

 

© Елена Леонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??