23 июн. 2022 г., 13:47

Утринно събуждане

389 0 0

(След нощна смяна в Ученическо общежитие)

 

Накит дискретен и без подателя -

поздрав божи, изричан от утринни птици.

Най-свежа зараза от таз благодат,

аз цяла предавам я на учениците.

 

Спуща на тялото си колесника,

вперен, поривът първи в най-земното чисто;

топъл зародиш да вложи при стика -

с нежно копване, всекиму, който поиска.

 

Аз храбро залагам на мис "Сполука".

Мъртви калища, калници и кадилаци

стъпкват нозете ми в перверзна навалица.

Какво ли нататък ще им се случи?

 

Плътно плъпнала плът - самоделни величия

от парвенюта, разпръскват угроза.

Аз, напук, щастливея от лоши поличби;

Времето в мен е добро без прогнози.

 

Изкуството свише ли ми е поръчано? -

свещенодействувам със занаята.

Аз нам реставрирам лицата до слънчево,

взел за модел Божеството  в децата.

 

И мен самия са ми достатъчни

две-три намерени думи за сетния стих,

за да свърне към нас от Необята

пролетно-прелетен в щурма си речитатив.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вълчо Шукерски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...