Утро...

Примамно пред утрото като мечта –

синее морето, все още в нощта...

Повява загадъчно у́тринен бриз

със дъх неуверен дошъл – поривист...

Белее небето и няма следи́

от нощната прелест на всички звезди...

... но рано е о́ще, макар да светлей –

Звездата – с космичната мощ да изгрей!...

Рибарските лодки опъват платна́

и чакат щастливата своя вълна́...

Рибарите в у́нес на Морския бог –

се молят към тях да не бъде жесток...

Усилва се вятърът, вдига вълни́

и във платната припряно плющи́,

напред хоризонта забулен в мъгла́

рибарите мами вековно с: „Ела!“...

... А почва с надежда пак новия ден –

от гравитацията предопределен...

... Добър ли е бил той – едва вечерта

ще може  да теглят съдбовна черта!...

18.12.2020.