Утро
Слънчо Слънчев се събуди
и очичките отвори.
Време е да се потруди -
светлина запали горе.
Пи си млякото горещо,
маратонките завърза...
Ей го, смее се насреща -
по небето синьо бърза!
Мина първо през гората -
"Утро е. Здравейте, всички!"
Дъбчо махна му с листата,
в клоните запяха птички.
Към реката се затича
и се гмурна във водата.
Хубаво е - как обича
с рибките да се премята!
Към градчето весел тръгна -
хората се будят рано -
Слънчо топло ги прегърна -
утрото да е засмяно!
Само Елито не става
и хитрува нещо, май че.
Слънчо мисли... и тогава
пусна слънчевото зайче.
Към леглото го насочи -
то я щипна по нослето -
Ели възмутено скочи...
Ей, събуди се детето!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариела Челебиева Все права защищены
