Утро

28 февр. 2010 г., 18:25

Поэзия » Философская

697 0 4

Луната пъстроока свети,

а спят и будните поети.

Напевно тиха е нощта.

Потънало е в мрак градчето.

Звездите само бдят...

И ето,

проглежда сляпата зора.

Настръхнало, студено утро

убожда сънните клепачи.

Проплаква гладно пеленаче

и търси майчините скути...

И идва ден!

Ах, как напира

в червено цвете да изгрее,

в една черница да запее

като скорец, докоснал лира!

Животе мой,

от нощ и ден,

от зло и обич сътворен,

от векове и от съдби

на търсещи покой души –

дари ми само своя ден!

От Господ Бог съм окрилен

да търся утрото навред!

Дари ми радост и късмет

да мога да се преродя

и в мир и в песни да летя

към святото ти битие!

Животе мой, не казвай "Не!"

petinka67 (Петя Кръстева)

2010-03-02T12:27:16+02:00

Имах нужда от такъв стих...
Благодаря ти!
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

2010-03-01T20:04:10+02:00

Честита Баба Марта Мариане! Не може да ти каже не... след това прекрасно стихотворение! Пожелавам ти здраве и вдъхновение, и за в бъдеще!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-03-01T10:23:54+02:00

Чудесно е твоето утро, Мариане!
Честита Първа Пролет, приятелю!
vodoleia (Мария)

2010-02-28T18:31:56+02:00

Де да можеше да е само ден.... но как ще оценим деня, ако я нямаше нощта?!
Радост и късмет - желая ти ги!