Утро
Луната пъстроока свети,
а спят и будните поети.
Напевно тиха е нощта.
Потънало е в мрак градчето.
Звездите само бдят...
И ето,
проглежда сляпата зора.
Настръхнало, студено утро
убожда сънните клепачи.
Проплаква гладно пеленаче
и търси майчините скути...
И идва ден!
Ах, как напира
в червено цвете да изгрее,
в една черница да запее
като скорец, докоснал лира!
Животе мой,
от нощ и ден,
от зло и обич сътворен,
от векове и от съдби
на търсещи покой души –
дари ми само своя ден!
От Господ Бог съм окрилен
да търся утрото навред!
Дари ми радост и късмет
да мога да се преродя
и в мир и в песни да летя
към святото ти битие!
Животе мой, не казвай "Не!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
