Луната пъстроока свети,
а спят и будните поети.
Напевно тиха е нощта.
Потънало е в мрак градчето.
Звездите само бдят...
И ето,
проглежда сляпата зора.
Настръхнало, студено утро
убожда сънните клепачи.
Проплаква гладно пеленаче
и търси майчините скути...
И идва ден! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up