Утро
Луната пъстроока свети,
а спят и будните поети.
Напевно тиха е нощта.
Потънало е в мрак градчето.
Звездите само бдят...
И ето,
проглежда сляпата зора.
Настръхнало, студено утро
убожда сънните клепачи.
Проплаква гладно пеленаче
и търси майчините скути...
И идва ден!
Ах, как напира
в червено цвете да изгрее,
в една черница да запее
като скорец, докоснал лира!
Животе мой,
от нощ и ден,
от зло и обич сътворен,
от векове и от съдби
на търсещи покой души –
дари ми само своя ден!
От Господ Бог съм окрилен
да търся утрото навред!
Дари ми радост и късмет
да мога да се преродя
и в мир и в песни да летя
към святото ти битие!
Животе мой, не казвай "Не!"
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Честита Баба Марта Мариане! Не може да ти каже не... след това прекрасно стихотворение! Пожелавам ти здраве и вдъхновение, и за в бъдеще!
-
Чудесно е твоето утро, Мариане!
Честита Първа Пролет, приятелю! -
Де да можеше да е само ден.... но как ще оценим деня, ако я нямаше нощта?!
Радост и късмет - желая ти ги!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ти!