Утро
От всичките ми стихове за теб
един дори ти не прочете.
По пътя ми се разпиля букет,
в ръцете ми се впи отровно цвете.
Горещи капки напоиха бавно
утринния хладен пясък.
Плътта погълна жадна
черната отрова.
Чух вълните
и на гларус крясък.
После паднах.
Небето се отдалечи - остана горе...
А денят се раждаше с добри надежди
и махаше на някой млад човек фриволно.
Аз само виждах свъсените вежди
на нощта, която неминуемо ще дойде...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лора Все права защищены
но всякаш намирам своите думи в твоята поезия. За първи път ми се случва 
