От всичките ми стихове за теб
един дори ти не прочете.
По пътя ми се разпиля букет,
в ръцете ми се впи отровно цвете.
Горещи капки напоиха бавно
утринния хладен пясък.
Плътта погълна жадна
черната отрова.
Чух вълните
и на гларус крясък.
После паднах.
Небето се отдалечи - остана горе...
А денят се раждаше с добри надежди
и махаше на някой млад човек фриволно.
Аз само виждах свъсените вежди
на нощта, която неминуемо ще дойде...
© Лора All rights reserved.
но всякаш намирам своите думи в твоята поезия. За първи път ми се случва
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
