От всичките ми стихове за теб
един дори ти не прочете.
По пътя ми се разпиля букет,
в ръцете ми се впи отровно цвете.
Горещи капки напоиха бавно
утринния хладен пясък.
Плътта погълна жадна
черната отрова.
Чух вълните
и на гларус крясък.
После паднах.
Небето се отдалечи - остана горе...
А денят се раждаше с добри надежди
и махаше на някой млад човек фриволно.
Аз само виждах свъсените вежди
на нощта, която неминуемо ще дойде...
© Лора All rights reserved.
но всякаш намирам своите думи в твоята поезия. За първи път ми се случва
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
