9.10.2009 г., 12:24 ч.

Утро 

  Поезия » Любовна
970 1 14

От всичките ми стихове за теб

един дори ти не прочете.

 

По пътя ми се разпиля букет,

в ръцете ми се впи отровно цвете.

 

Горещи капки напоиха бавно

утринния хладен пясък.

Плътта погълна жадна

 

черната отрова.

 

Чух вълните

и на гларус крясък.

После паднах.

 

Небето се отдалечи - остана горе...

 

А денят се раждаше с добри надежди

и махаше на някой млад човек фриволно.

Аз само виждах свъсените вежди

на нощта, която неминуемо ще дойде...

© Лора Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Боромир, виждам че си се разходил при мен и си споделил част от моя свят. Благодаря за думите...
  • Хмммм.... Кефи ме жара с който пишеш, смъртно-жизнената енергия, която се взривява в редовете ти... не знам защо, (и дали това е комплимент не знам : но всякаш намирам своите думи в твоята поезия. За първи път ми се случва
  • Паула...твоите стихове... Благодаря ти!
  • Пак поздрав за добрият стих!
  • Здравей, Ирена! Благодаря за хубавото "посрещне" на теб, Дора, Здравка,Галена,Богдан..
    благодаря също и на Петя и Барона, разбира се.
  • Лора,
    Ти можеш да твориш! Не спирай!
    А отровата...морето все някога ще я отмие...
  • Някога... и аз бих описала подобно чувство!
    Днес Благодаря!
  • Много хубаво!
  • ...А денят се раждаше с добри надежди...
    Поздравления за хубавите стихове!
  • "Ще идвам пак" не означава, че ти си "нощта, която неминуемо ще дойде", надявам се! Добре заварили.
  • Добре дошла, Лора! Ще идвам пак. Барона
  • Благодаря.
    Ценно е за мен, че сте го харесали.
  • Хубав стих!
  • много добър!
Предложения
: ??:??