Пред утрото край мен е свежо,
в градинката навява хлад,
плетат лъчите тънки мрежи,
града във тях да оплетат!
Сребреят капките в листата
и в тъмното едва блестят.
Отронват се и на земята,
завършват своя кратък път...
През клоните, в небето греят
едва мъждукащи звезди,
те с синевaта ще се слеят,
щом слънцето ги заслепи.
Във този ранен час аз станах,
да срещна първите лъчи,
да срещна утринта засмяна,
Денят когато проличи.
1951г.Първомай
© Христо Славов Все права защищены