6 июл. 2011 г., 08:53

Утро (по избор)...

1.1K 0 15

                                                                  >>>

 

*** 

Там в капчука 

две врабчета се карат за нещо

спорят с вятъра вече от час

 

а е толкова сънен светът

непотребен

свито в облак небето

бълнува на глас

 

и щурец ми припява

някъде в двора

бърше бавно звезди

уморена Луна

 

там в капчука навярно

поспряло е утрото

и покълва

в очите

едва…

 

 

***

Стрелки

в прозореца – 

… бродират си

съзвездия

печални луни

шепа гларуси

кални отверстия

и някаква песен

изпята без глас…

капе по пода

отминало времето

и ниже

по дланите

хлад…

 

в боси чувства

събличат се дрехите

спи на прага

протрито наслагване

стърже в клоните

свъсено вятърът…

сипкаво утро е –

тихо …

…     

разпадам се…!

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесни са, Бети!!!
  • Жул!
  • ....и се събираш в компилация от красота, талант и чувство в едно! Картини са стиховете ти, Бети! Избирам си и двете утра! Благодаря за насладата от поезията ти!
  • Едно и също утро е Ани... само думите са различни...
    Благодаря Ви!
  • Приличат си двете утра - по усещането...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...