6 jul 2011, 8:53

Утро (по избор)...

  Poesía
1.1K 0 15

                                                                  >>>

 

*** 

Там в капчука 

две врабчета се карат за нещо

спорят с вятъра вече от час

 

а е толкова сънен светът

непотребен

свито в облак небето

бълнува на глас

 

и щурец ми припява

някъде в двора

бърше бавно звезди

уморена Луна

 

там в капчука навярно

поспряло е утрото

и покълва

в очите

едва…

 

 

***

Стрелки

в прозореца – 

… бродират си

съзвездия

печални луни

шепа гларуси

кални отверстия

и някаква песен

изпята без глас…

капе по пода

отминало времето

и ниже

по дланите

хлад…

 

в боси чувства

събличат се дрехите

спи на прага

протрито наслагване

стърже в клоните

свъсено вятърът…

сипкаво утро е –

тихо …

…     

разпадам се…!

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесни са, Бети!!!
  • Жул!
  • ....и се събираш в компилация от красота, талант и чувство в едно! Картини са стиховете ти, Бети! Избирам си и двете утра! Благодаря за насладата от поезията ти!
  • Едно и също утро е Ани... само думите са различни...
    Благодаря Ви!
  • Приличат си двете утра - по усещането...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...