4 апр. 2015 г., 20:18

Утро под връх Мургана

1K 0 1

Този стих преди известно време посветих на Виктор и семейството му, за да им напомня за Родината.

 

          Полъхна леко и разбуди въздуха искрящ от хлад.

          Припламна изток, угаси звездите дошли с нощта.

          Изплува конски тропот из мъглата на дола.

          В далечината с две-три щрихи само се очерта върха.

                И лумна алено кълбо.

                Роди се ден!

         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Врачовска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересна миниатюра с нейната ярка образност!
    Поздравление и весели празници!
    Бог щедро да те надари с творческо
    вдъхновение и много здраве!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...