Утро след Разпети петък

13 февр. 2011 г., 13:01

Поэзия » Любовная

1001 0 7

УТРО СЛЕД РАЗПЕТИ ПЕТЪК

Довечера ще бъда цяла в бяло –

ще съм пречистена сълза след дъжд.

Нектар ще бъда в плодове узрели

и къшей хляб от разлюляна ръж.

Ще чакам теб под звездния ни купол

и като фар в морето ще трептя.

Ще бъдеш цел – а аз ще стрелям в упор

с куршум любовен право във плътта.

В легло от рози аз ще те положа

и всеки грях от нас ще съблека.

До теб ще легна в цветното ни ложе,

във твойте вени буйно ще тека.

Целувка във косите ще закича

от устните ти с цвят на цъфнал мак.

Дали тогава „твоето момиче”

в жената в мен ще разпознаеш пак?

Със утринния повей ще събудим

тъй дълго тлялата във нас любов.

И всеки процеп, зейнал помежду ни,

ще стегнем здраво в стоманен обков.

Ще тръгват неутъпкани пътеки;

отгоре изгревът ще заблести.

Ще бъде утро – след Разпети петък –

два гълъба ще литнат – аз и ти...