4 авг. 2025 г., 07:55

Утро в планината

177 0 0

Разлистена гората зашумя,

с ветреца нещо си говорят.

А птица от гнездото излетя, 

крила разпери към простора.

 

Жълтурчетата огнени слънца

пламтят в тревата избуяла.

Окъпани от капчици роса

навежда се да ги погали.

 

По тясната пътека аз вървя,

ухаят билки с аромати,

а слънцето изгряло в утринта

лъчи изпраща в планината.

 

Оставили и грижи и беди,

пред мен, след мен - поток от хора.

Небето синьото трепти, трепти

целунато от птица в полет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...