8 мар. 2023 г., 07:24

Утроба

568 0 0

 

Раждаш се в един чужд и враждебен свят,
Всички ти казват: Добре дошъл при нас!
А ти искаш само лентата да върнеш назад.
Искаш майчината утроба и уютната топлина.

 

Раждаш се в един свят, за който не си готов.
Всички те обграждат с много грижи и любов.
Някой дори ти казва, че имало някакъв си Бог.
И цял живот милостта му трябва да търсиш.

 

Ти за това категорично не си готов.
Около теб е един свят чужд и враждебен,
Около теб е вселена, отказваща да те приеме.
Но ти си вече роден и няма връщане назад.

 

Минават бавно годините на живота ти.
Понякога се бунтуваш, понякога забравяш.
Понякога затъваш толкова дълбоко в душата си,
че дори Божията милост не може да те избави.

 

И така днес или утре идва един финал.
Ти за това категорично не си готов.
Не си простил на себе си и на Бог.
Не си се сдобрил с враждебния свят.

 

Не си спрял да търсиш
една топла утроба...

 

А дали пък гробът
не е точно това!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Накова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...