Утроба

Раждаш се в един чужд и враждебен свят,
Всички ти казват: Добре дошъл при нас!
А ти искаш само лентата да върнеш назад.
Искаш майчината утроба и уютната топлина.

Раждаш се в един свят, за който не си готов.
Всички те обграждат с много грижи и любов.
Някой дори ти казва, че имало някакъв си Бог.
И цял живот милостта му трябва да търсиш.

Ти за това категорично не си готов.
Около теб е един свят чужд и враждебен,
Около теб е вселена, отказваща да те приеме.
Но ти си вече роден и няма връщане назад.

Минават бавно годините на живота ти.
Понякога се бунтуваш, понякога забравяш.
Понякога затъваш толкова дълбоко в душата си,
че дори Божията милост не може да те избави.

И така днес или утре идва един финал.
Ти за това категорично не си готов.
Не си простил на себе си и на Бог.
Не си се сдобрил с враждебния свят.

Не си спрял да търсиш
една топла утроба...

А дали пък гробът
не е точно това!