8.03.2023 г., 7:24

Утроба

564 0 0

 

Раждаш се в един чужд и враждебен свят,
Всички ти казват: Добре дошъл при нас!
А ти искаш само лентата да върнеш назад.
Искаш майчината утроба и уютната топлина.

 

Раждаш се в един свят, за който не си готов.
Всички те обграждат с много грижи и любов.
Някой дори ти казва, че имало някакъв си Бог.
И цял живот милостта му трябва да търсиш.

 

Ти за това категорично не си готов.
Около теб е един свят чужд и враждебен,
Около теб е вселена, отказваща да те приеме.
Но ти си вече роден и няма връщане назад.

 

Минават бавно годините на живота ти.
Понякога се бунтуваш, понякога забравяш.
Понякога затъваш толкова дълбоко в душата си,
че дори Божията милост не може да те избави.

 

И така днес или утре идва един финал.
Ти за това категорично не си готов.
Не си простил на себе си и на Бог.
Не си се сдобрил с враждебния свят.

 

Не си спрял да търсиш
една топла утроба...

 

А дали пък гробът
не е точно това!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...