Увехналият букет
Букетът в твоите очи
от цветове е най-прекрасни.
Изящни, брани във зори
с роса дъждовна, още ясна.
Кажи какво го помрачи?
Увехна в него всяко цвете..
Аз питам своите очи..
Защо умряха цветовете?
А само болка там личи
и пустота, но не забрава..
За неживени празни дни
на ранна младост, умъртвяла.
Букетът в тъжните очи,
не ще се съживи отново.
С роса от моите сълзи
стои като безсмъртно слово
написано на камък крив.
Забравено от вековете...
От помен слово, надпис сив
за гробището на сърцето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Крушарова Все права защищены
