checheguevara (Стефка Крушарова) checheguevara (Стефка Крушарова)
1 87
Oct 10, 2009, 7:45 PM

Увехналият букет

  Poetry
721 0 4

Букетът в твоите очи

от цветове е най-прекрасни.

Изящни, брани във зори

с роса дъждовна, още ясна.
Кажи какво го помрачи?

Увехна в него всяко цвете..
Аз питам своите очи..

Защо умряха цветовете?
А само болка там личи

и пустота, но не забрава..
За неживени празни дни

на ранна младост, умъртвяла.

Букетът в тъжните очи,

не ще се съживи отново.

С роса от моите сълзи

стои като безсмъртно слово

написано на камък крив.

Забравено от вековете...

От помен слово, надпис сив

за гробището на сърцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Крушарова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0