Oct 10, 2009, 7:45 PM

Увехналият букет

  Poetry
716 0 4

Букетът в твоите очи

от цветове е най-прекрасни.

Изящни, брани във зори

с роса дъждовна, още ясна.
Кажи какво го помрачи?

Увехна в него всяко цвете..
Аз питам своите очи..

Защо умряха цветовете?
А само болка там личи

и пустота, но не забрава..
За неживени празни дни

на ранна младост, умъртвяла.

Букетът в тъжните очи,

не ще се съживи отново.

С роса от моите сълзи

стои като безсмъртно слово

написано на камък крив.

Забравено от вековете...

От помен слово, надпис сив

за гробището на сърцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Крушарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...