Увехналият букет
Букетът в твоите очи
от цветове е най-прекрасни.
Изящни, брани във зори
с роса дъждовна, още ясна.
Кажи какво го помрачи?
Увехна в него всяко цвете..
Аз питам своите очи..
Защо умряха цветовете?
А само болка там личи
и пустота, но не забрава..
За неживени празни дни
на ранна младост, умъртвяла.
Букетът в тъжните очи,
не ще се съживи отново.
С роса от моите сълзи
стои като безсмъртно слово
написано на камък крив.
Забравено от вековете...
От помен слово, надпис сив
за гробището на сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Крушарова Всички права запазени
