15 июн. 2008 г., 15:29

Уверена в себе си!

1.6K 0 3
Вървя си аз по улицата,
уверена в себе си!
Срещам хора, познати,
до време бяха Приятели...
Срещам и теб,
до време беше "Любов голяма",
сега си просто познат...
Защото тръпката вече я няма.

Научих се сама да се боря,
да не обръщам внимание,
на чуждата воля...!
Останах сама - но уверена,
с подкрепа от малцина хора.
Достатъчно ми е това,
което имам, за да се боря,
за това което желая...
Човек, станах Аз...

С насмешка сещам се,
колко Глупава бях.
Колко грешки направих,
сега се уча от тях...
А Ти "Любов голяма",
Вече те преoдолях,
с тази твоя недостъпност
постепенно Те забравих!

Искра надежда,
заблестя в очите ми,
които довчера плачеха и се молеха
за някакъв си там Глупак.
Разбрах, че колкото и грешки да направим,
след време се учим от тях...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вени Радоилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....