15.06.2008 г., 15:29

Уверена в себе си!

1.6K 0 3
Вървя си аз по улицата,
уверена в себе си!
Срещам хора, познати,
до време бяха Приятели...
Срещам и теб,
до време беше "Любов голяма",
сега си просто познат...
Защото тръпката вече я няма.

Научих се сама да се боря,
да не обръщам внимание,
на чуждата воля...!
Останах сама - но уверена,
с подкрепа от малцина хора.
Достатъчно ми е това,
което имам, за да се боря,
за това което желая...
Човек, станах Аз...

С насмешка сещам се,
колко Глупава бях.
Колко грешки направих,
сега се уча от тях...
А Ти "Любов голяма",
Вече те преoдолях,
с тази твоя недостъпност
постепенно Те забравих!

Искра надежда,
заблестя в очите ми,
които довчера плачеха и се молеха
за някакъв си там Глупак.
Разбрах, че колкото и грешки да направим,
след време се учим от тях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вени Радоилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...