15.06.2008 г., 15:29

Уверена в себе си!

1.6K 0 3
Вървя си аз по улицата,
уверена в себе си!
Срещам хора, познати,
до време бяха Приятели...
Срещам и теб,
до време беше "Любов голяма",
сега си просто познат...
Защото тръпката вече я няма.

Научих се сама да се боря,
да не обръщам внимание,
на чуждата воля...!
Останах сама - но уверена,
с подкрепа от малцина хора.
Достатъчно ми е това,
което имам, за да се боря,
за това което желая...
Човек, станах Аз...

С насмешка сещам се,
колко Глупава бях.
Колко грешки направих,
сега се уча от тях...
А Ти "Любов голяма",
Вече те преoдолях,
с тази твоя недостъпност
постепенно Те забравих!

Искра надежда,
заблестя в очите ми,
които довчера плачеха и се молеха
за някакъв си там Глупак.
Разбрах, че колкото и грешки да направим,
след време се учим от тях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вени Радоилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...