Увяхнал стон

25 мар. 2007 г., 17:54

Поэзия

1077 0 3

Ужасен стон пронизва тишината, две ръце от ужаса крещят, дори смеха утихва - на съдбата - и ангелите в мрака веч не спят. Отдалеч се чува страх и разтреперват се листата, поглежда фея с поглед плах и вижда труп насред гората. Приближава бавно и открива момиче с ангелско лице, в прахта завинаги заспива, но остава да тупти едно сърце. Какво се случи, аз не зная, но всичко веч се промени, за една душа това бе края, а за гората - повод да скърби.

Увяхнал стон

Свързани произведения

Комментарии

Предложения