Увяхнал стон
Ужасен стон пронизва тишината,
две ръце от ужаса крещят,
дори смеха утихва - на съдбата -
и ангелите в мрака веч не спят.
Отдалеч се чува страх
и разтреперват се листата,
поглежда фея с поглед плах
и вижда труп насред гората.
Приближава бавно и открива
момиче с ангелско лице,
в прахта завинаги заспива,
но остава да тупти едно сърце.
Какво се случи, аз не зная,
но всичко веч се промени,
за една душа това бе края,
а за гората - повод да скърби.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мира Николаева Все права защищены
