В 12-ти час от третата неделя
Изгубил топлата ти длан,
вглъбен в това да те намеря,
обикалям нервно пустия таван,
в 12-ти час от третата неделя.
Пред нервна криза, с цигара във ръка,
броя мухите уловени в паякова мрежа,
изскърцва глухо изкривената врата,
изнася се последната надежда.
В празното, безоблачно небе,
безсилен взирам се през джама,
прокажена света кълне,
прехвърчащата, черна врана.
А времето във въздуха увисна,
колелото на живота спря да се върти,
омразата в лице ми плисна,
а после тишина се възцари.
После стана адски тъмно,
угасна трепкащата свещ,
обърнах чашата до дъно,
и към вечното след теб поех.
Изгубил твоята следа,
пасивно искайки да те намеря,
седя с наведена глава,
в 12-ти час от третата неделя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деян Димитров Все права защищены
