В ада
Достигнем ли ада
дали ще останем познати?
Изгарях на клада,
а ти ми прохлада изпрати.
В очите ми тъмни
отглеждаше приказен феникс.
Ти стана и дъно,
и вярна защита за мене.
Сега само бродя
и никой за нищо не питам.
Не вярвам свободна
в нахлуващи нощи честити.
Защото измамни
прескачат се шеметно дати.
Разбирам. Но знам ли,
дали ще сме в ада познати?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елия Все права защищены
