4 июл. 2018 г., 16:51

В безсънието на мечтите 

  Поэзия
750 17 16

Не е ли грешно да заспя,
щом падащата ми звезда те иска...? -
Морякът на пустинен бряг
ти маха в огледалото от мисли.

И в будност тихо те зова,
през гребените на вълните,
почти удавен от рева,
със който пяната връхлита...

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно е!
  • Уау! Трудно ми е да намеря думи, с които да коментирам стиховете ти, Младене! Така или иначе, каквото и да напиша, то ще бледнее пред чувствата, които възникват в мен след прочита на твой стих! Поздрави!
  • Безмълвна съм пред тази красота, моряко!...
  • !!!!!!!!!!!!!
  • Вълнуваща миниатюра, проправила си път през гребените на вълните.
  • Може би в безсънието на мечтите
    се крият мислите,горките.
  • Младен, с няколко реда си забил пирона на ударението. Т.е., стрелата право в пулса на сърцето. Поздравявам те!
  • Прекрасно безсъние!
  • Замислящо и красиво!
  • Между сънувания грях
    през празното на разстоянието
    една мечта крепи света
    и го предпазва от удавяне...

    А "огледалото от мисли" е страхотна хрумка!
  • Еха! Браво!
  • Хареса ми стиха ти, Младене!Поздравления и успех!
  • Много е хубаво! Поздравления!
  • Чудесно...
  • Какво да ти кажа? Звучи така романтично, и да метафорите,които си използвал са наистина пълни с живот и носещи точното послание на стиха ти и чувствата на героя.
  • "Огледалото от мисли" - какъв чудесен метафоричен образ!
    И заглавието впечатлява! Поздравявам те, Младене!
Предложения
: ??:??