В булеварден театър

В БУЛЕВАРДЕН ТЕАТЪР

От устни със усмивки фалшиви,

щедро се леят думи лъжливи,

в булеварден театър с жалки актьори,

аплодирани от заблудени клакьори.

Размиват се истини между дела и думи,

с фалшива искреност - жалко безумие,

подло злорадство в душите стаено,

доставя наслада на тела покварени.

Но... чуждата болка тях не засяга,

стига телата да получат наслада,

нямат свян, нито пък са смирени,

а само от страст дива пленени.

Злото простено е, но няма забрава,

от него лош спомен само остава!

Не дебне спасение, то мираж е далечен,

когато е потъпкана всяка човечност.

Сянка от болката стои помежду ни,

не е тя в казани, а в премълчаните думи,

и бавно като с длето в нас все дълбае,

дали ще отмине, винаги в нас ще гадаем...