В бурята...
В бурята...
Вятърът опънал черни струни
във зловещото безлуние
виеше като вдовица
върху пресен гроб...
Гърчещата се вода на Океана
и тя от умопомрачението обладана
кораба огъваше жестоко
в садистичен бяс...
Сляпо и безпомощно небето
с мълния дори над нас не светваше...
Път тогава, кой да ти покаже
в ужасът на този ад!...
... И няма пред кого да лицемериш,
и проумяваш ти, защо са суеверни
моряците... И сам разбираш
какво е да те хване страх,
и ти остават само сили
да прокълнеш и майка си,
че те е родила,
да свиеш за молитва пръсти
и да напсуваш Господа-
преди да се прекръстиш!...
Коста Качев,
някога в Океана
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
