1 окт. 2021 г., 10:39

В бяло

597 0 1

Днес ще съм до теб

и ти ще си във бяло,

и ще блести в ресниците ти

радостно сълза, 

а твоето ухание до мен ще е събрало,

надеждата и моята душа.

 

Ще ме попитат нещо и ще кажа,

не за всички,

а на тебе свойто - “Да!”

и потъвайки във шоколадовия поглед

вече зная,

че няма начин да сгреша!

 

Днес ще съм до теб,

ще бъда в бяло,

на рамото ти свела съм глава,

а в обятията ти се е събрало,

цялото небе с мечтите ми

в една сълза.

 

Ще ме попитат нещо

и във тишината,

бисерно ще се търкулне

мойто - “Да!”

и от топлото във твойта длан ще зная,

че за мене няма друго на света!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Пенкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много съкровен миг си описала, Галя, предала си вълнението, трепета, надеждата и обичта. Не се страхувай да споделяш с белия лист чувствата, а после да ги показваш и на нас! Пиши, момиче!😍

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...