1.10.2021 г., 10:39

В бяло

598 0 1

Днес ще съм до теб

и ти ще си във бяло,

и ще блести в ресниците ти

радостно сълза, 

а твоето ухание до мен ще е събрало,

надеждата и моята душа.

 

Ще ме попитат нещо и ще кажа,

не за всички,

а на тебе свойто - “Да!”

и потъвайки във шоколадовия поглед

вече зная,

че няма начин да сгреша!

 

Днес ще съм до теб,

ще бъда в бяло,

на рамото ти свела съм глава,

а в обятията ти се е събрало,

цялото небе с мечтите ми

в една сълза.

 

Ще ме попитат нещо

и във тишината,

бисерно ще се търкулне

мойто - “Да!”

и от топлото във твойта длан ще зная,

че за мене няма друго на света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Пенкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много съкровен миг си описала, Галя, предала си вълнението, трепета, надеждата и обичта. Не се страхувай да споделяш с белия лист чувствата, а после да ги показваш и на нас! Пиши, момиче!😍

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...