11 мар. 2023 г., 08:40

В чест на новите ни богове

502 1 2



Да издигнем паметници нови
(старите нали ще ги рушим)
За идеи мозъкът ми рови,
смазвам чарковете му със вазелин...

Примерно, на горд османски бей,
(тъй де, да зарадваме съседите)
или на американски гей
размахващ знаме многоцветно на победата
(Коя победа ли? Ми тази, многоцветната)
а отпред гвардейци с жартиери
гримирано ще се усмихват и целуват хората.
И всеки враг пред този символ ще трепери!

Защо пък не и статуя на задник
във центъра на София не се издигне?
Ще го целуват звучно в делник, празник
(По-нисък да е, всеки да го стигне)
И без това това е дисциплина
добре застъпена у нас, с канален ред...
Представям си романтика в картина -
Политик, облизващ го с респект...

Достъпна е и тема-патриот -
Символ нов на наща независимост!
Инжекция с табела "Свобода, живот,
испълнени със хероинова... полит-коректност"

Защо пък да не бъде и борец?
(Нали те бориха се тук за демокрация)
Или на талибанин-хубавец
размахващ нож, готов за интеграция.

Идеи много! Трябва да рушим,
че място за строеж да се отвори,
и дружно в гей-паради да вървим
към новите ни, пълни със дъги простори!
И нека паметниците (поредни) бъдат вечни!
(Тъй, както бяха вечни и предишните...)
А хоризонтът пак ни мами, като бозки млечни,
магнитна цел - за хората и мишките* -
_____
* - заигравка със заглавието на новелата от Джон Стайнбек "За мишките и хората ".
_______
10.03.2023.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...