11.03.2023 г., 8:40

В чест на новите ни богове

494 1 2



Да издигнем паметници нови
(старите нали ще ги рушим)
За идеи мозъкът ми рови,
смазвам чарковете му със вазелин...

Примерно, на горд османски бей,
(тъй де, да зарадваме съседите)
или на американски гей
размахващ знаме многоцветно на победата
(Коя победа ли? Ми тази, многоцветната)
а отпред гвардейци с жартиери
гримирано ще се усмихват и целуват хората.
И всеки враг пред този символ ще трепери!

Защо пък не и статуя на задник
във центъра на София не се издигне?
Ще го целуват звучно в делник, празник
(По-нисък да е, всеки да го стигне)
И без това това е дисциплина
добре застъпена у нас, с канален ред...
Представям си романтика в картина -
Политик, облизващ го с респект...

Достъпна е и тема-патриот -
Символ нов на наща независимост!
Инжекция с табела "Свобода, живот,
испълнени със хероинова... полит-коректност"

Защо пък да не бъде и борец?
(Нали те бориха се тук за демокрация)
Или на талибанин-хубавец
размахващ нож, готов за интеграция.

Идеи много! Трябва да рушим,
че място за строеж да се отвори,
и дружно в гей-паради да вървим
към новите ни, пълни със дъги простори!
И нека паметниците (поредни) бъдат вечни!
(Тъй, както бяха вечни и предишните...)
А хоризонтът пак ни мами, като бозки млечни,
магнитна цел - за хората и мишките* -
_____
* - заигравка със заглавието на новелата от Джон Стайнбек "За мишките и хората ".
_______
10.03.2023.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...