22 июн. 2017 г., 09:29  

В цъфналата ръж..

643 6 8

В цъфналата ръж..

 

Аз съм черен клавиш на пиано,
грешен тон от трудна симфония,
ти си моето нежно сопрано,
в многозвучна, красива мелодия...

 

Като бясна морска сирена,
като айсберг в ледовит океан.
За теб аз съм кораб - мишена,
заблуден морски вълк - капитан...

 

От огън и пепел възкръсвам,
като юлското слънце гориш,
аз кървя като Господ на кръста,
и в молитвите пак ме болиш...

 

И на дъно в сълзи съм удавник,
ти си сламка и остров - спасител,
в страх умирам често по навик,
но се влюбвам все във стихии...

 

Аз привличам убийствени мълнии,
гол в полята, във цъфнала ръж.
Там те чакам в лятно безсъние,
твоя жертва, окъпана в дъжд..

 

Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
12.06.2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...