В ден като тоз
| В ден като тоз, оглушен от настръхнали гарвани, небето повлекли на юг - аз какво да внеса! В ден като тоз, покъртително, не е за вярване - приемам нещата такива, каквито не са. В ден като тоз, с декемврийските екстри на зимата, с ветрило от есенна шума, с жабо от слана, на ревера с най-скъпия накит, различен от мнимите - закъсняло златисто листо - внасям миг топлина. В ден като тоз, окончателно снемам блокадата и затварям вратата отвън. А ръми през мъгла. И отвътре ръми през мъгла, и шепти листопадът. В ден като тоз - зад едни запотени стъкла. |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пенка Паскалева Все права защищены
