7 дек. 2008 г., 16:48
В ден като тоз,
оглушен от настръхнали гарвани,
небето повлекли на юг - аз какво да внеса!
В ден като тоз,
покъртително, не е за вярване -
приемам нещата такива, каквито не са.
В ден като тоз,
с декемврийските екстри на зимата,
с ветрило от есенна шума, с жабо от слана,
на ревера с най-скъпия накит, различен от мнимите -
закъсняло златисто листо - внасям миг топлина.
В ден като тоз, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация