7 дек. 2008 г., 16:48
В ден като тоз
В ден като тоз, оглушен от настръхнали гарвани, небето повлекли на юг - аз какво да внеса! В ден като тоз, покъртително, не е за вярване - приемам нещата такива, каквито не са. В ден като тоз, с декемврийските екстри на зимата, с ветрило от есенна шума, с жабо от слана, на ревера с най-скъпия накит, различен от мнимите - закъсняло златисто листо - внасям миг топлина. В ден като тоз, окончателно снемам блокадата и затварям вратата отвън. А ръми през мъгла. И отвътре ръми през мъгла, и шепти листопадът. В ден като тоз - зад едни запотени стъкла. |
© Пенка Паскалева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
''В ден като тоз,
окончателно снемам блокадата
и затварям вратата отвън. А ръми през мъгла.
И отвътре ръми през мъгла, и шепти листопадът.
В ден като тоз - зад едни запотени стъкла''
Стихът е страхотен!Браво =)
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
с обич, Пенка...