7.12.2008 г., 16:48 ч.
В ден като тоз
В ден като тоз, оглушен от настръхнали гарвани, небето повлекли на юг - аз какво да внеса! В ден като тоз, покъртително, не е за вярване - приемам нещата такива, каквито не са. В ден като тоз, с декемврийските екстри на зимата, с ветрило от есенна шума, с жабо от слана, на ревера с най-скъпия накит, различен от мнимите - закъсняло златисто листо - внасям миг топлина. В ден като тоз, окончателно снемам блокадата и затварям вратата отвън. А ръми през мъгла. И отвътре ръми през мъгла, и шепти листопадът. В ден като тоз - зад едни запотени стъкла. |
© Пенка Паскалева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
''В ден като тоз,
окончателно снемам блокадата
и затварям вратата отвън. А ръми през мъгла.
И отвътре ръми през мъгла, и шепти листопадът.
В ден като тоз - зад едни запотени стъкла''
Стихът е страхотен!Браво =)
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
с обич, Пенка...