В дух на вечно откровение
901
0
0
В дух на вечно откровение
ме срещна споменът отново с теб.
И някак с безкрайно вдъхновение
ме люшна в мечти безчет.
Така и не успях да скрия
безкрайната любов към теб.
Която от сърцето ми извира
и търси да намери в безкрая - път.
Обрулена от хора и несрета,
повела битка с хорската тъма,
душата ми, обичаща, помита
човешката заблуда – суета.
И като скала във вечните простори
издигнала е гордо своята снага.
Нестихваща и чакаща тя без умора
да минат хора, намерили пътека за дома.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Недялкова Все права защищены
