В дух на вечно откровение
899
0
0
В дух на вечно откровение
ме срещна споменът отново с теб.
И някак с безкрайно вдъхновение
ме люшна в мечти безчет.
Така и не успях да скрия
безкрайната любов към теб.
Която от сърцето ми извира
и търси да намери в безкрая - път.
Обрулена от хора и несрета,
повела битка с хорската тъма,
душата ми, обичаща, помита
човешката заблуда – суета.
И като скала във вечните простори
издигнала е гордо своята снага.
Нестихваща и чакаща тя без умора
да минат хора, намерили пътека за дома.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Недялкова Всички права запазени
