В дух на вечно откровение

В дух на вечно откровение

ме срещна споменът отново с теб.

И някак с безкрайно вдъхновение

ме люшна в мечти безчет.

Така и не успях да скрия

безкрайната любов към теб.

Която от сърцето ми извира

и търси да намери в безкрая - път.

Обрулена от хора и несрета,

повела битка с хорската тъма,

душата ми, обичаща, помита

човешката заблуда – суета.

И като скала във вечните простори

издигнала е гордо своята снага.

Нестихваща и чакаща тя без умора

да минат хора, намерили пътека за дома.