26 нояб. 2011 г., 10:16

В душата ми...

717 0 13

В ДУШАТА МИ...

 

В душата ми отронена сълза е всеки спомен

и едно желано връщане назад

и в този свят - изгубен и огромен,

изгарям в огъня на свойта страст.

 

И пак те виждам във съня си нощем,

забързан, устремен към мен,

но мракът тихо ме поглъща

и идва празен новият ми ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Иваничка!
  • Много тъжно,но много красиво!

    Поздравления!!!
  • Когато кажеш: " Обичам",
    не те ли сърце заболи,
    с думи недей да се вричаш,
    защото ще са само лъжи.

    Сърце без болка не люби.
    Майка за дете я боли,
    защото в мигове на тревоги,
    тя с болка дете ще роди.
    Благодаря ти, Елена!
  • Почувствах болка! Поздрав сърдечен, Анка!
  • Благодаря ти, Елина, и за това, че ме посети и за хубавите пожелания. Дано! Желая ти и на теб всичко хубаво.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...